Моя клиентка ми пише - " Мъжът ми ми изневери, в резултат на това се разделихме и той се изнесе при новата си любов. Синът ни, 13 годишен, остана да живее с мен. При една кавга онзи ден ми каза - "Баща ми се изнесе, защото ти си виновна, никога не си ни отделяла досатъчно внимание". Обидих се, работя почти денонощно, заради детето, а той все повече заприличва на баща си. Какво да правя?" Измяната на съпруга ви идва в пубертета, тогава когато децата изпитват "турбулентност", бунтуват се срещу авторитетите и са силно емоционални. С напускането на баща му, нормалния му живот се е сгромолясал и всичко за него е наистина тежко. И когато казва - Татко си тръгна, заради теб, детето се опитва да придобие контрол над ситуацията и да намери виновник. Детето и много гневно и обидено, бащата го няма, за да му изкаже своите обиди и оставате вие. Безусловно това е доста болезнено, тъй като не сте виновна за изневярата на мъжа си и решението да напусне е изцяло негово. За да разберете по-добре сина си, изучете "илюзията на контрола". Накратко това е, илюзията, че човек би могъл да повлияе на събитие, което от него не зависи. Може би мислите на сина ви са в този порядък - "Аз ще се разсърдя на мама, тя ще се почувства виновна, ще се извини на татко и той ще се върне вкъщи. И всичко ще е по-старому." В момента не коментираме дали детето е право или не, а защо така постъпва. Как да постъпи човек в тази ситуация? Първо - установете личните си граници. Кажете на сина си- "Готова съм да разговарям с теб, но обиди няма да слушам." Второ - обяснете му реалната ситуация- баща му ви е напуснал, защото се е влюбил в друга жена. И тук работата не е, че баща му е предател, а майка му не му обръща внимание. Поговорете максимално трезво и като възрастни. Желая ви успех!

"Любовта и храната са дълбоко зависими, свързани. Така се случва, че всеки път, когато някой те обича, ти не ядеш много. Ако една жена е обичана, тя остава слаба, тънка и красива. Ако тя не е обичана, започва яде твърде много. Или обратното също - ако една жена не иска да бъде обичана, тя започва да яде твърде много. Това се превръща в защита - тогава никой не ще бъде привлечен към нея. Същото се отнася и за мъжете. Наблюдавали ли сте това? Ако на едно дете се дава любов, то не се притеснява много за храна. И това продължава да се случва през целия ви живот. Всеки път, когато почувствате, че ви липсва любов, вие продължавате да тъпчете тялото си с храна - тя се превръща в заместител. Всеки път, когато хората се чувстват празни и те не разполагат с тази тръпка, която любовта носи, жарта, която любовта носи, енергията, която любовта излъчва, те започват да тъпчат тялото си с храна. Те са попаднали обратно в детството си, те са в регресивно състояние. На децата, на които се дава достатъчно любов, никога не се пристрастяват към много храна. Техният дух е толкова изпълнен, висшите нива са достигнати, тогава кой се притеснява от по-ниските?" ОШО